Най - добрите от нас се развиват късно. В училище бях идиот. Необщителен тип - другите деца изобщо не ме интересуваха. В днешно време това го наричат нарушение на вниманието. А аз просто бях глупав. Именно затова и станах актьор.

Моят баща беше хлебар и изобщо не му пукаше за изкуството. Помня как свирех на пиано, а той влиза, изтупва брашното от косматите си ръце и казва: “Каква е тая помия, дето я свириш?”,

“Бетовен” - отвръщам аз. А той - “Нищо чудно, че е оглушал. За Бога, излез и прави нещо смислено!” На тези години, съвсем добре разбирам цинизма на баща ми.

Моята житейска философия - винаги си длъжен да разбереш на какво си способен - дори заради презрението на останалите към теб. Каквото и да правех в младостта си, всички ми казваха “Ти си безнадежден.” Баща ми ми казваше: “безнадежден”, връстниците ми говореха “безнадежден”. Така всичко, което после се случи в живота ми, се превърна в истинско откровение за мен.
Ние бавно убиваме себе си, мислейки за всичко, по всяко време, без да спираме. Мисли, мисли, мисли... Така или иначе, никога не можеш да се довериш на човешкия ум. Той е смъртоносен капан.

Нямам любими роли - аз просто работя. Уча си ролите и като приема даден ангажимент, правя каквото е нужно. Отивам върша си работата и се прибирам у дома. После получавам чек - това е цялата история. Хората говорят, че това е цинично, но не са прави. Това е практично.

На мен ми харесва моята самота. Никога не съм допускал никого близо до себе си. Аз разбира се, демонстрирам сърдечност и дружелюбие. Но вътре в мен винаги е било пусто. Без състрадание, само безразличие - и така цял живот.

Имаше времена, когато пиех всичко, което се разливаше. Сега уж никой не пие, не пуши, не яде въглехидрати. Малко е странно, но аз се радвам, че бях алкохолик. Разбира се, съжалявам, че заради това страдаха други. Но да бъдеш в кожата на алкохолик - това е изключително богат житейски опит. Имаше дни в които изпивах бутилка текила и ми беше все тая, дали ще живея или ще умра. Бях напълно опустошен - тотален банкрут в емоционален смисъл.

Животът е хореография. Нищо не искай, нищо не чакай и приемай всичко спокойно. Аз разсъждавам така: “Какво говорят и мислят хората за мен, изобщо не ме засяга. Аз съм такъв, какъвто съм, и правя онова, което правя, единствено за забавление - ето така е устроена тази игра, чудната игра на живота. Тук няма нищо за печелене, нищо за губене и нищо за доказване. Тази мисъл дойде при мен преди 16 години, когато седях в един римски хотел, потънал в дълбока депресия. И аз си я повтарях като мантра. Имах дълбок проблем с егото си, защото не получавах онова, което исках. Оттогава до сега, много невероятни неща се случиха в живота ми.

Антъни Хопкинс