От Боб Крачит до Чарли Бъкет и семейство Уизли във филмите за Хари Потър, бедните често са представяни като най-добрите и състрадателни герои. Тази класическа представа е утвърдена още от времето на Чарлз Дикенс, когато бедността е била широко разпространена и социалната критика – силно изразена в литературата. Фикцията често романтизира лишенията, представяйки ги като път към морално извисяване.

От друга страна, образите на богатите в популярната култура често са отрицателни – като Скрудж и мистър Бърнс от „Семейство Симпсън“. Богатството се свързва със студенина, алчност и липса на емпатия, което затвърждава представата, че парите развалят характера. Тези противоположности създават устойчиви, но често погрешни стереотипи в общественото съзнание.

Ново изследване обаче поставя под съмнение тези утвърдени образи. Данните, събрани от над 2,3 милиона души в рамките на пет десетилетия, сочат, че богатите са склонни да проявяват повече добрина и щедрост, макар и слабо изразено. Това разкритие противоречи на традиционното вярване, че бедните са по-склонни към алтруизъм.

Причината за това, според учените, е проста – хората с по-малко ресурси не могат да си позволят да бъдат щедри, дори и да искат. Липсата на време, пари и сигурност прави про-социалното поведение по-рисково и по-малко достъпно за тях. Изследването не отрича моралните качества на бедните, а подчертава, че обстоятелствата, а не характерът, често определят поведението.

Изследването, което поставя под въпрос традиционните стереотипи за щедростта на бедните и богатите, е проведено под ръководството на професор Пол ван Ланге от Свободния университет в Амстердам. Публикувано е в списание Psychological Bulletin и обхваща мета-анализ на 471 проучвания.

На снимката: В екранизацията на „Големите надежди“ на Дикенс от 1946 г. любезният Джо Гаргери (Бърнард Майлс) се грижи за Пип (Джон Милс)