Когато беше големият шум около незаконното прекрояване на Патриарха, Нансен, бул. Витоша, никой не споменаваше бул. Скобелев и хората, живеещи на него, които също паднаха в жертва на неадекватността на новата кметска администрация на София. Понеже става година оттогава, решихме да посветим днешния опус за улиците на София именно на този централен булевард, който свързва сърцето на града и нейния някогашен югозападен вход - Руски паметник. Носи името не просто на генерал, но на изключителен човек с удивителна съдба.

Една нощ на 1882 г. "кокетка" на име Шарлота съобщава на рецепцията на хотел Англитер, че в стаята й е издъхнал Скобелев. По онова време това е не само мъж в разцвета на силите си - едва на 38, но и любимият генерал на царя-освободител Александър Втори, освободителят на Плевен, героят от Шейново, а и истинска суперзвезда, чийто лик и чието име красят всякакви продукти - от шоколад до бонбони и какво ли още не.

Във вестниците се появяват важни новини около мистериозната смърт - изненадващо изчезва първо прислужникът на кокетката, а после и самата немкиня. Но и важни документи, които генерал Скобелев е предал на отговорно пазене на ПРИЯТЕЛЯ СИ АКСАКОВ, на чието име също имаме възлова централна улица в София. Подозренията са за отчаяна операция на немските служби.

Човекът, който получава висшия в онези времена военен чин едва на 32 години - сензационно млад, е трето поколение генерал. Дядо му е адютант на ненадминатия Кутузов и сам се издига после, като при раждането на внука си е комендант на прочутата Петро-Павловска крепост на столицата Санкт Петербург. Именно там се ражда и наследникът му. Бащата също е генерал. Цялото семейство - и тримата военни, са носители на ордена Георгиевския кръст за героизъм.

Скобелев се образова в парижки лицей, като във френската столица ОВЛАДЯВА 8 ЕВРОПЕЙСКИ ЕЗИКА, а после се връща в родината, за да завърши през 1868 г. военна академия. Първият му подвиг като командир е превземането на ханството Хива, днес в Узбекистан, по време на което в битки получава 5 ранявания от сабя и пика, но успява да освободи над 27 000 роби.

Подвизите му са описани от Макгахан, който впоследствие ще го следи и като основно действащо лице в руско-турската война, а приятел от похода му става и художникът Вершчагин. И двамата - творец и генерал, се бият рано до рамо във военната операция. Много другаруват, но и много спорят. И Верешчагин идва и се включва не само като художник в руско-турската война, и на него имаме улица в София.

Генералските пагони обаче ще бъдат връчени на Скобелев за смайващото смазване на бунта в Коканското ханство, където с 18 пъти по-малко войници съкрушава 60 000 войска, като от неговите хора има само 6 жертви. Градът, който днес познаваме като Фергана е кръстен Скобелев, но след Октомврийската революция Ленин го прекръства. Императорът връчва на любимеца си златна сабя и втори Георгиевски кръст за подвига, но фаворизирането на скромния и по-близък с войниците, отколкото с другите генерали млад човек е намразен от завистливите си колеги.

Когато на 12 април 1877 г. Русия обявява освободителната за България война с Турция, няма съмнение кого ще пратят да форсира Дунава. Това става на 15 юни същата година при Свищов. Направлението е Плевен, чийто освободител става Скобелев, водил лично, макар и под "ураганен огън" боевете на своите войници. За малко е и военен губернатор на освободения град, като там е посетен лично от императора в щаб-квартирата си в парка, който днес носи генералското име. Даже не споменава на императора как другите генерали го оставят сам с малочислен отряд, забавят нарочно подкрепление за него в разгара на решаващата битка за Плевен.

В армията висшите чинове злословят за него заради огромната му грижа към редовите армейци - дава и изисква стриктното спазване на правилата, които е наложил за храната, облеклото и обувките им. Той яде, пие и се смее с тях в лагерите. Лично ги води и в разузнаване, дори когато това крие риск за живота му.

Не само е любимец на войската, но и успява така да преведе своите през старопланинските проходи в зимни условия на път за Цариград, че няма нито един измръзнал, на фона на останалите части от руската армия, които търпят многочислени жертви. Всичко това става възможно именно благодарение на написаните лично от него и спазвани безпрекословно правила в ръководените от него подразделения.

Иначе руснаците дават 200 000 жертви в освободителната за България война.

Именно Скобелев, вече генерал-лейтенант стига до портите на Цариград, който е готов да превземе, когато лично императорът го спира. Причината е заплаха на Франция и Англия, че ако бъде завзет днешният Истанбул, а с това покорена Османската империя, Лондон и Париж ще обявят "тотална война" на Русия.

Все пак, Санстефанския мирен договор, който осигурява мечтаното обединение на всички български земи - Мизия, Тракия и Македония, е венецът на победата в края на войната. България възкръсва на европейската карта, макар скоро да е орязана на Берлинския конгрес.

На Скобелев е предложено ДА СТАНЕ ПЪРВИЯ ВОЕНЕН МИНИСТЪР НА НАШАТА СТРАНА, но той отказва. Има нужда от почивка в своето имение, където е построил за селяните училище, черква с две кули, а дори и Дом за ветерани и военно-инвалиди, където приютява немалко от своите войни, които са били с него на поход в България.

Но сърце юнашко не трае. През 1880 г. Скобелев прави последния си ударен поход преди неговата мистериозна и нелепа смърт. Превзема Ашхабад, днес столица на Туркменистан по обичайния начин - с минимум войници срещу пъти по-многоброен противник.

Снимка: Royal Bulgaria in Colour / Царство България в цвят

Михаил Първанов