В бюрото на Балкантурист тук нямаше запис на резервацията ми, направена във Виена преди три седмици. Насочиха ме към частна къща и написаха нещо на бележка, която вероятно обясняваше, че трябва да остана там.  

Жената, която отвори вратата, прочете бележката и след това мина покрай мен, като извика на съсед, чиято глава се появи над зелена ограда през няколко къщи. Докато преглеждаха бележката, която минаваше напред-назад няколко пъти, зад оградите се появиха още глави.

Внезапно разговорите спряха и главите се обърнаха към мен в няколко секунди съзерцание.  Явно решението беше в моя полза, защото жената се върна усмихната и ме въведе в безупречна стая с две единични легла, ниска масичка и малък килер. Имаше и баня с душ. Не се сервирало закуска. Отидох до кафенето наблизо, където хлябът с месото се оказаха единственото предложение.

Созопол е създаден през 610 г.пр.Хр. от гърците, които го наричат ​​Аполония. Днес градът е център на черноморската риболовна индустрия. Тук има значително по-малко туристи, отколкото в Несебър и в града изглежда има живот, независим от туристите.

Сутрин се провежда малък военен парад – десетки моряци се появяват наведнъж и се разхождат до военноморската база на пристанището. От единия край на града, който е на полуострова, до по-новата му част се стига за около половин час, но можеш да прекараш часове, като се скиташ по каменните пътеки в източната част или сред красивите улици, осеяни с характерните къщо, облицовани с камък и дърво.

Малките църкви като Св. Никола се намират между къщите или по скалите. Южно от Созопол пейзажът става по-див и по-естествен. Круиз с малка, покрита лодка по река Ропотамо, на 10 мили южно от Созопол, е добра екскурзия за половин ден.

Бавно движещата се река Ропотамо, която започва своето 13-километрово пътуване до Черно море на около 10 мили южно от Созопол, преминава през дивата природа.

По пътя към дома, полетът ми от Варна до София закъсня с час, а агентите във Варна казаха, че са изпратили „телекс” до София, че ще закъснея, за да се регистрирам. Но когато пристигнах в София с 20 минути закъснение и застанах на гишето за Виена, служителката на гишето разгледа билета ми и каза грубо: ”Закъсняхте за регистрацията и днес няма други полети!”.

След това тя погледна следващия човек на опашката, сякаш беше приключила с мен и как ще напусна страната – това е мой собствен проблем. След като обясних три пъти на два езика (разбира се, не на български), че полетът от Варна е закъснял, тя ми даде ръчно написана бордна карта и аз се качих на почти празния самолет.

От климатичната система върху главата ми капеше вода, чак до Виена.

Може да ви звучи странно, но неудобствата като капещата вода или хотелът, в който непрекъснато губеха ключа за стаята ми, ми се сториха по-скоро интересни. Въпреки недостатъците си, българското крайбрежие ме заинтригува. Със своите старинни селища, които се извиват около брега на морето.  Някой ден със сигурност ще се върна, но ако е скоро, вероятно ще избегна курортите и вместо това ще се опитам да почивам на палатка.

Този текст е най-дългото и подробно описание на българското Черноморие, което намира място на страниците на Ню Йорк Таймс.

Оригинално заглавие: By The Beautiful Black Sea

Автор: Бренда Фаулър

Дата: 22 юли 1990 г.

Източник: bravestories.eu